След изстрелването на първия изкуствен спътник в Космоса през 1957 г. астрофизиката получава достъп до огромно количество нови данни,които потвърждават или отричат предишните теории за Космоса.А повечето от новите данни подкрепят откритието,че вселената се е родила от гигантска космическа експлозия преди 13,7 милиарда г.Подобно на всички научни открития,това също подлежи на ревизия в светлината на нови доказателства.Засега обаче много различни експерименти взаимно се потвържават  и потвърждават теорията за космическата експлозия.Вселената не се ражда,както смятат все още мнозина,преди 6 хиляди г. и  не е статична.Както и всичко друго в нея,включително човешките същества,тя също се променя.Не само че няма живот без промяна;без промяна няма и Вселена.Докато някои учени разширяват нашата представа за Космоса,други проучват все по-малки фрагменти и частици от нея и правят това знание годно за  практическа употреба.Така днес ние сме свидетели на откритията на наноравнище.Нанотехнологиите обещават широк спектър от доскоро невъобразими неща-от създаването на нови строителни материали през поставяне на прецизни диагнози и определяне на точните лекарства до подмяната на силициевите чипове с нови видове.По такъв начин предстоящият скок към нанопроизводство и нанопродукти-източник на толкова големи вълнения на фондовата борса днес-трябва да се разглежда само като първа стъпка към боравенето с дори още по-дребно форматни феномени в бъдеще.Вълнуващото при слизането на наноравнище е,че с намаляването на мащаба нещата стават не само по-млки,но и по-странни.Те се държат по-различно.И ако нанотехнологиите обещават нови лечения на болести,представете си какво могат да ни донесат дори още по-малките мащаби-както в негативен,така и в позитивен аспект.Ние следваме императива,който Франсис Бейкън издига пред човешкия род през 1603г.-не дапостигне някакво отделно изобретение,колкото и полезно да е то,а да успее да "запали пламък в природата,пламък,който с избуяването си да докосне и да освети всички гранични полета,намиращи се в съседство с кръга на нашето днешно знание". В обозримото бъдеще ние ще създадем,чрез комбинция от невронаука,кибернетика и медийна обработка,много по-реалистични сензорни,сетивни и други виртуални преживявания.Ние ще симулираме бъдещи събития,лични и от друг характер,в дигиталния свят,преди още да участваме в тях"на живо".Ще взаимодействаме виртуално или телесно с хора от цялата планета.Това може и да бъде добро време за престъпниците.Но също и за светците.И най-сетне ,пребиваваме във време,когато дори думи като жив и мъртав или човешки и нечовешки вероятно ще бъдат предефинирани в светлината на новите възможности,откриващи се пред нашия род както на земята,така и в колонии в Космоса.Никой не обещава утопия.Протичащата сега революция няма да сложи край на войната,тероризма или болестите.Тя не може да гарантира съвършено екологично равновесие.Но тя обещава,че децата ни ще живеят във вълнуващ свят,радикално различен от нашия,със свои предимства,опасности и предизвикателства.Докато икономиката и обществото на утрешния ден придобиват очертания,всички ние-индивиди,компании,организации и държавни управления-ставаме свидетели на най-неудържимия и най-бързия бяг към бъдещето в сравнение с всички досегашни поколения.